НАЧАЛО
Териториалната организация "Възраждане"при Съюза на слепите съвместно със Спортен клуб за интеграция "Пираните"
почетоха паметта на цар Самуил и ослепените му войни , по повод Хиляда години от трагичните събития.
На двадесет и девети юли 2014 г. се навършиха Хиляда години от трагичната гибел на Самуиловите войни изненадващо нападнати в гръб от войските на Византийския император Василий II в Ключката клисура в северното подножие на планина Беласица.
До този ден византийците многократно са нахлували в земите на Първото Българско царство през Рупелския пролом на р. Струма, там където започват източните склонове на Беласица.
Цар Самуил един от най-успешните Български царе е воювал за утвърждаването на Българската държава в териториите, които тогава вече е владеела и е водил успешни битки за присъединяване на нови земи достигащи чак до Адриатика.
Византийските императори през определени интервали от време са нахлували в земите на установилите се вече трайно на Балканския полуостров Българи, които успешно и безпроблемно са се смесили със славянските племена.
За победоносните сражения и за отстояване интересите на Българската държава знаем множество факти от историята от времето на цар Симеон Велики, та чак до трагичната кончина на цар Самуил.
Последният многократно води победоносни сражения срещу войските на Василий II. Така например на 17 август 986 г. цар Самуил разгромява многохилядна византийска армия, чийто войници хвърлят оръжието си на бойното поле и с бягство се спасяват от преследващата ги Българска войска.
На 5 август 1003 г. при прохода "Траянова врата" войските на Василий II за пореден път са разгромени от войните на цар Самуил.
След многократни военни поражения претърпяни от Василий II , възприети като лични обиди той търсил всякакъв начин да отмъсти на Българския цар Самуил.
Защитавайки Българските територии от едно евентуално нахлуване на Византийците от към долината на р. Струма, към тясната клисура между планините Беласица и Огражден, през която протича р. Струмешница, Българите изградили 8 км. крепостна стена, започваща високо над днешното село Ключ и завършваща на брега на реката, там където сега е музея "Самуиловата крепост". Пред каменните стени на крепостта е имало три реда високи земни валове и между тях дълбоки ровове пълни с вода. През месец юли 1014 г. войските на Василий II многократно нападали отбранителната крепост на Българите, дали много жертви и напъните им били безуспешни. Тогава Българина Никифор от гр. Пловдив на византийска военна служба посъветвал Василий II да разиграе следната военна операция. Докато една малка по численост Византийска войска напада крепостта от изток, което вече много дни безуспешно се случва, друга голяма орда предвождана от Никифор преминава билото на Беласица през прохода "Железни врата" като се спуска изненадващо и с яростна атака удря Българските войни в гръб. След кратка жестока битка отбраната на Българските войни, изненадани от посоката на вражеската атака, е сломена. Голям брой Самуилови войни са избити, а пленените 14000 по нареждане на Василий II са ослепени, като на всеки сто е оставен по един с по едно око за да ги води към Самуиловата твърдина. При вестта за тази тежка военна загуба и при гледката на ослепените си млади войни цар Самуил получава тежък сърдечен удар и на 6 октомври 1014 г. умира.
За това зверско деяние на Византийския император Василий II е дадено прозвището "Българоубиец". Много местности в района , чак до околностите на сегашния град Струмица са дадени наименования от хората във връзка с трагичното ослепяване на Самуиловите войни.
След смъртта на цар Самуил тежката отговорност и участ "Цар на Българите" поема неговия син Гаврил Радомир. Българската войска не може да се съвземе от понесеното тежко поражение в Ключката клисура на 29 юли 1014 г. и след четири години България окончателно пада под Византийско робство. Така трагично загива Първото Българско царство.
По внушение на Петричката ясновидка Ванга и с решителните действия на Людмила Живкова, тогава министър на културата, през 1980 /81 г. на десния бряг на река Струмешница на 20 км. западно от гр. Петрич, бе изграден Национален парк-музей "Самуилова крепост". С тържествено възпоменание същия е открит на 23 октомври 1982 г.
По повод Хиляда години от тези трагични събития през лятото на 2014 г. музейния комплекс е основно обновен. В най-високата част на местността, където добре са запазени останки от крепостната наблюдателна кула са издигнати четири високи пилона обхванати от широк пръстен. Те символизират четирите географски области: Добруджа, Мизия, Тракия и Македония, от които се е състояла тогавашна България. Пръстена, който ги свързва символизира единството и вечността на Българската държава. Височината на пилоните е израз на стремежа на Българите към духовно и културно извисяване и стремеж към човешко благополучие.
Малко по-ниско от мястото на пилоните на подходящо избрана площадка е издигнат величествен бронзов паметник на цар Самуил в цял ръст. Зад склуптурата на царя на висока стена са бронзовите фигури на ослепените Самуилови войни.
Музейния комплекс е много сполучливо оформен в паркова обстановка. Още в началото посетителят влизайки в тази историческа местност се запознава с художествено изработено табло, на което е показано родословното дърво на цар Самуил. Така всеки може да научи или да си припомни, че неговия баща е Комит Никола. Титлата или званието "Комит" е означавало управител на големи по площ територии от Българската държава.
На 9 октомври 2014 при подходяща обстановка в Националния парк музей "Самуилова крепост" бе извършено тържествено възпоменание с присъствието на Президента на Република България, висши духовници и високопоставени държавни и обществени лица.
Музея е включен в списъка на 100-те Национални туристически обекти. Участниците в екскурзията организирана от ТСО „Възраждане” при РСО София и Спортен клуб за интеграция "Пираните" на 11 октомври 2014 г. посетиха и се поклониха пред делото и трагизма на един воювал за утвърждаването на Българската държава цар и неговите войни.
В програмата на двудневната туристическа екскурзия бе предвидено и се осъществи посещение и запознаване със защитената местност "Рупите", Природната забележителност "Кожух" планина и църквата – Паметник "Св. Петка Българска".
Защитената местност "Рупите" се разпростира на десния бряг на Средна Струма, на 8 км. източно от гр. Петрич. Защитената местност е обявена с цел опазване на единствената заливна гора, в която преобладава дървесния вид Бяла топола по цялото течение на р. Струма. Местността е характерна с обстоятелството, че тук гнездят някои видове прелетни водолюбиви птици. Природната забележителност "Кожух" планина е кратер на изгаснал вулкан. На източния склон на хребета "Кожух" е изграден голям християнски кръст. Той е направен по поръчка на Ванга в памет на загиналите в далечното минало от изригналия тогава вулкан.
От магмените скали в местността извират обилни термални води с температура 75 градуса С. Те са доказано лековити за редица заболявания на двигателноопорната система, ендокринни, кожни, гинекологични и др.
На 31 май 1992 г. по поръчка и финансиране от Петричката ясновидка Ванга започна строителството на храм – паметник "Св. Петка Българска". Изографисването на иконостаса и стенописите са дело на изтъкнатия Български художник Светлин Русев. През м. октомври 1994 г. храма е тържествено осветен от Неврокопския митрополит Натанаил и група свещенници. От южната страна наблизо до храма е гроба на Ванга. Приживе, в продължение на много години тя дни наред пребиваваше в тази местност и твърдеше, че тук си почива най-добре и това място я зарежда с голяма енергия.
Ванга е най-изтъкнатата Българска ясновидка на XX век. Тя завеща цялото си движимо и недвижимо имущество и финанси на държавата. Основаната от нея Фондация "Ванга" изгражда в Рупите манастирски комплекс. Той включва две камбанарии, изложбена зала, помещение за кръщаване и 12 стаи с легла за нощуване.
Целият комплекс,включващ природни и духовни забележителности, са включени в списъка на 100-те национални туристически обекти.
Като се има предвид, че планината Беласица в близкото минало бе строго охраняема гранична зона и в нея нямаха достъп туристи в програмата на екскурзията бе включено нощуване, вечеря и закуска в най-голямата и намираща се в отлично състояние туристическа хижа "Беласица". Тя се намира на 8 км южно от гр. Петрич при надморска височина 720 м. и е свързана с града чрез добър асфалтиран автомобилен път. Хижата се намира в изключително красива местност, предлагаща възможности за по-кратки или продължителни преходи.
Беласица е характерна с месторастенето на обикновенния или наричан още питомен кестен и със изобилието на буйни реки, на които се намират няколко изключително красиви водопади. До всеки един от тях има пешеходни пътеки маркирани със стандартна туристическа маркировка.
Месец октомври е най-подходящия за излети в Беласица, защото тогава падат плодовете на кестена и излетниците може да си съберат от този много вкусен и полезен плод.
През втория ден част от групата направи пешеходна разходка до красивия и най-достъпен за хора с увредено зрение "Яворнишки водопад". По пътя участниците в излета се запознаха с царството на вековните чинари, които тук изобилстват. Местното население нарича този дървесен вид "Явор". Това е повод и причина селището да се нарича Яворница, реката Яворнишка, а водопада Яворнишки.
Като се има предвид определението, че "Туризма е пътуване с цел опознаване на природни, културни, исторически и духовни забележителности" считаме, че екскурзията в най-голяма степен ползотворно изпълни програмата си.
инж. Георги Петрушев.